Йеродякон Игнатий – Васил Левски






    част 1

    Няма българин който да не знае кой е Васил Левски, но малко са тези които познават в подробности живота му, идеите му и пътя на неговата борба. Тука няма да напиша общоприетата му биография, нея я има на достатъчно места в интернет, просто ще го представя така ,както аз го виждам. Колкото повече се запознавах с неговото дело и с наследството което ни е оставил, толкова повече разбирах, че около него все още витаят и ще продължават да витаят неразрешени тайни. Неговият конспиративен начин на работа е затруднил и продължава да затруднява изследователите му, така наречените Левсковеди, той се е срещал с много хора но не е откривал самоличноста си на всички, много негови последователи са оставили спомени за работата си с него, много от тези спомени си противоречат и дори се получава така, че се оказва че той е бил на две места едновременно. Това разбира се допълнително обърква изследователите и придава свръхестественост към неговата личност.

    Общоприето е че той е роден на 6 юли, стар стил, 1837г. От десетина години обаче си пробива път една нова теза, а именно че се е родил през 1846г.


    Георги Странски и Васил Левски

    На тази снимка, според откривателят и, Александър Александров са Георги Странски и Васил Левски(отдясно) и е правена пак според него през 1864г, тоест ако приемем датата 1846г. за рожденна дата на Апостола, тук той трябва да е 18 годишен. За съжаление откривателят не разкрива подробности как я е открил и по какво съди, че на снимката е Дякона Левски. Снимката за пръв път е публикувана във вестник „Посланик“ бр.27 от декември 1996г. Дали това е поредната мистификация бъдещето ще покаже. Длъжен съм да кажа, че това не е първото откритие на г-н Александров, той от дълго време се занимава с издирване на фотографии на наши бележити личности като по-голямата част от тях са доказано автентични. Това дава някаква доза достоверност на твърдението му, но то все още не може да се приеме на 100%. Ако приемем , че на снимката е Левски то тя трябва да е правена след великден 19 април 1864г. когато той хвърля расото и подстригва косата си.


    Учителите Йоаким Груев и Горанов с учениците си в гр. Пловдив 1864г.

    Според някои изследователи дяконът на снимката е Васил Левски (кликнете ако искате да видите цялата снимка). Снимката е правена най-вероятно в периода: есента на 1863г.- зимата на 1864г. Публикувана е за първи път на първата страница на „Пловдивски общински вестник“ бр.151-152 от 9 декември 1933г. от редактора на вестника Н. Гашаров. Това би била и най-ранната фотография на Апостола.



    Васил Левски като хоругвоносец(знаменосец), както той сам се нарича, в четата на Панайот Хитов. Снимката е правена в през август 1867г. в Белград от Анастас Карастоянов, след завръщането на четата от България.



    Васил Левски заедно със свои другари от втората българска легия в Белград. Снимката е правена в периода от късната есен на 1867г. до началото на 1868г. Февруари Апостола се разболява и се лекува извън легията. На снимката личи следния надпис „1.Васил Левски – Карлово, 2.Христо Дряновски – Тулча, 3.Панчо Досев, 4.Пенчо Гарибалди – Габрово, 5.Петър Тихов – Русчук, 9. Х.Д.Атанасов – Тулча, 10.Иван Цанков – Жеравна, 6,7,8 и 11лицата познати но имената забравени ни един от другарите не може да си припомни.“



    Васил Левски, брат му Христо Иванов Кунчев и Христо Иванов – Големия по време на втората българска легия в Белград. 1867г.-1868г.Васил Левски е първият отляво.



    Снимка на Левски в униформа на първата българска легия. Снимката е правена най-рано през септември 1868г. , като Апостола се снима с дрехите на Бранислав Велешки.

    С това приключва първият етап от живота на Апостола. Скоро той започва своите обиколки из България по организирането на Вътрешната революционна организация.

    част 2

    От края на 1868г. започва работата на Васил Левски като организатор и идеолог на освободителното движение в България. От края на 1868г до края на 1872г., когато е заловен, той прави четири обиколки из страната, като организира множество тайни революционни комитети. Именно в тази му дейност се крие неговото величие, всички знаем колко е трудно да обединиш хората около една идея и да ги накараш да работят за осъществяването и, още повече, че това той е правил при постоянно преследване от власта в условията на Османското робство.

    Ето това е характеристиката,която дава Левски косвено и на себе си: “На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни! Без тия, едно да липсва на водачът на тая свята работа, то той ще я улайнени, както и да е, още и по времето да нарежда и работите. Длъжност ми е да кажа, защото можа да умра.”



    Горната снимка е позната, като снимката на Чирпанския революционен комитет. По- вероятно е това да е снимка на читалищни дейци. Според някой снимката е правена 1869/1870г. според други 1871г. Оригиналът на снимката е запазен от Георги Данчов. Полегналият с белите ръкави на преден план се твърди че е Васил Левски, излегнатият на земята зад Апостола е поп Сава Катрафилов, седналият зад тях е Георги Данчов-Зографина а до него е председателят на Старозагорския революционен комитет Кольо Ганчев, прав с книга в ръка е Никола Данчов.



    Първи епархийски учителски събор месец август 1870г. Предполага се че последният на върха на пирамидата е Васил Левски. На снимката са още и Хр.Г.Данов, Йоаким Груев, Добри Чинтулов, Бачо Киро, Найден поп Стоянов, Петър Бонев, Янко Кочев и др.







    Горните две фотографии са правени на 15 август 1870г най-вероятно в Ловеч

    Фотография направена пред училището в Етрополе пред сградата на тамошното училище, предполага се че е правена през м.декември 1871г. На първия ред посредата вдясно е седнал млад мъж с руса коса , облечен с палто с плюшена яка. Предполага се, че това е Левски. От едната му страна е седнал Тодор Пеев, председател на комитета в Етрополе, от другата страна е касиера Илия Правчанов.







    Последната известна снимка на Апостола правена по време на общото събрание в Букурещ 1872г. По тази снимка турската полиция го издирва и залавя. За последен път Апостола е сниман в затвора в София, но тази снимка най-вероятно се съхранява в Турските държавни архиви

    част 3

    Въпреки, че са минали 135 години от обесването на Апостола все още продължават да се окриват неизвестни негови фотографии. Все още не е обаче напълно доказано, че наистина е сниман той.



    Гореизложената снимка е взета от секция “Възраждане” към БАН, тя се води там под номер 1246. Нейни автори са Тома Хитров и Буреш. На гърба и с молив е написано: “Васил Левски фотографиран от вуйчо Тома”. Облеклото на снимания прилича на албанска носия. Снимки с подобна носия имат Дядо Илю Войвода и Видул Странски (тях също ще ги публикувам като му дойде времето). Предполагам, че тази снимка е правена по време на първата българска легия в Белград, когато Левски след разделянето на легистите остава с Илю Войвода. Може да е бил повлиян от неговия начин на обличане. Снимката е в лошо състояние, но въпреки това има известна прилика с Апостола. Единствената публикация на тази снимка която ми е известна е в книгата на Жечко Попов ” Без сън без покой” 1986г.

    Тази снимка е откритие на Александър Александров и е публикувана на страниците на в-к “168 часа” бр.29 от 2006г.



    Тази снимка открих в итернет, не съм я срещал публикувана никъде. Надписа на снимката беше следният: “Васил Левски. Снимката е правена в Белград през 1866 година. На нея до Левски е съратникът му Георги Ковачев(с пагоните)”.публикувам тук тази снимка по-скоро като куриоз, въпреки че през 1866г. той наистина напуска на два пъти пределите на страната като отива в Румъния повикан от Раковски, може да се е отбивал и в Белград. Ако някой има повече информация ще съм благодарен ако я сподели.



    Ето и някой от подписите на Апостола



    І.Революционни псевдоними:

    1.Ас. Дер. Кърджалъ
    2.Аслан(Арслан) Дервишоглу(Дервишооглу,Дервишоолу)
    3.Аслан Дервишоолу(Дервишоглу) Кърджала(Кърджал,Карджалъ)
    4.Аслан Димитроолу Ованес Ефенди
    5.Аслан(Арслан) Ефенди
    6.Асланоолу(Асланоглу) Видинли
    7.Афъз ага(Афъзаа)
    8.Афъз Ефенди
    9.Бай Вълчо Драгньов(Драгнюв)
    10.Бай Драгню(Драгньо)
    11.Бай Филип
    12.Вълчо Драгнюв(Драгньов)
    13.Дервиш Мехмед(Меемет) Кърджалъ
    14.Дервишоглу Аслан
    15.Дервишоглу Аслан Ефенди
    16.Димитроолу(Димитроглу) Ованес Ефенди
    17.Драган Мирчов
    18.Драгой Стойчев
    19.Драгойчо
    20. Драгойчо Иванов
    21.Драгню
    22.Драгню Костов
    23.Драгомирчо Иванов
    24.Ефенди Аслан Дервишоглу(Дервишоолу)
    25.Ибриямаа(Ибриямага) Анадоолу
    26.Кърджалията
    27.Кърджалъ Мустафа Дервишоглу
    28.Мамудая(Мамудаа)Едирнели
    29.Никола Раанелов
    30.К.Ив.Марков
    31.К.Н.Марков
    32.Неболлу Чизмели Кърмъзъ
    33.Тропчо
    34.Хаджи Ахмед(Амет) Съръ Азис Рушидоглу
    35.Хаджи Асанаа(Асанага)
    36.Хаджи Ахмед Саръ Чизмели Кърмъзъ
    37. Филип

    І І. Фалшиви и чужди имена използвани в паспорти, тезкерета и адреси:

    1.Дидьо Пеев
    2.Добри койнов
    3.Иван фетваджиев
    4.Нико жеков
    5.Петко
    6.Петър Г. Пенев
    7.Първан Найденов(?)
    8.Руси веледи Рачов (Руси, син на Рачо)
    9.Стан Станчулеску
    10. Стойчо Бешикташът



    автор: Атанас Илиев




Google+
Copyright © 2010-2014 Abritvs.com. Всички права запазени.
Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на Abritvs.com е забранено.